четвъртък, 27 декември 2012 г.

2012 - та година: да погледнем назад

В края на 2012-та година нека погледнем към някои от интересните неща, които се случиха през последните 12 месеца. 

понеделник, 24 декември 2012 г.

24-ти декември - Бъдни вечер

24 декември - Бъдни вечер, денят преди Рождество Христово

В някой райони празникът е наричан още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка и др.
В народните обичаи могат се срещат различни традиции, някои от които езически и съответно несъвместими с християнството и православната вяра.

сряда, 19 декември 2012 г.

Най-необикновените Коледни традиции

Коледа е един от най-популярните празници, защото практически се празнува в цял свят. Но начините на празнуване в различните места са много различни. Омръзна ти да хапваш едни и същи сладки, когато посещаваш роднини или приятели на Коледа? Вече не се вълнуваш от украсяването на коледното дърво? Искаш да направиш нещо ново на Коледа?

Ако отговорът е „да“, спри да търсиш на друго място. В тази статия са описани най-необичайните Коледни традиции, които хората извършват по това време на годината в различни точки на света. Ако очакваш да видиш Санта в някоя друга страна, можеш да останеш изненадан. Там не правят нещата, както у нас. Прочети кои са най-необичайните Коледни традиции.

вторник, 18 декември 2012 г.

Почина Георги Калоянчев - Калата

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор,роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.

През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.

Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.

През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“.

Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003). В нея казва просто: 

"И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, а ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас, и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!"

Поклон!

събота, 8 декември 2012 г.

Честит 8-ми декември!


Студентският празник се чества в България на 8 декември.

Това е денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на Светите седмочисленици и сред тях свети Климент Охридски (25 ноември нов стил), считан за един от покровителите на българското висше образование.

Честването на празника 8-ми декември започва през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище, датата става празник на всички студенти в България.[1] Решението за празника е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г.

Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите.

През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен[1]. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.

Бидейки неучебен ден, той обикновено се използва от студентите за празнични вечери и нощни купони, в които участват студенти от един поток или група. В част от случаите за „Осми декември“ се организират едно- или няколкодневни излети в курорти извън града на съответното висше училище.

Това е официалната информация, посветена на 8-ми декември като празник на студентите - бивши и настоящи - в България. Никъде не се споменават, обаче, литрите изпит алкохол и хилядите часове на танци и диви купони.

Скъпи студенти, КУПОНЯСВАЙТЕ! Ние, българите, винаги си намираме повод да празнуваме - студентите пък съвсем. Но днес съвсем легално можете да излезете и да се "размажете"! :-)

Наздраве, скъпи колеги, и УМНАТА!

сряда, 5 декември 2012 г.

Да се посмеем с хороскопа :)


Някои хора твърде много вярват на хороскопите. Затова Ви предлагам един друг поглед върху зодиите - забавен такъв. И все пак, нека покрай шегите да си кажем истината...


ОВЕН

Овенът тичал по своя важна работа между релсите на железопътна линия. Изведнъж срещу него се задал влак. „У-у-у-у!“ – изсвирил локомотивът. „Бе-е-е-е!“ – отговорил му овенът и продължил напред. „Бух!“ – чуло се накрая, когато машината и животното се сблъскали и отскочили от удара назад. Овенът се поотръскал и пак поел по своя път. Локомотивът, даже без да се отръсква, се понесъл срещу него. И пак – „бух“! И отново отхвръкнали назад. А на третия път… На третия път машинистът излязъл по-умен, дал заден ход, отбил в страничната линия и направил път на овена, който продължил да тича по своята важна работа.

ПОУКА: По-упорит от овена може да бъде само друг овен.



"Синьо-кафяво мълчание"


"Обичам те!" - шепнат очите ти.
"Обичам те!" - отговарят ти моите.
Мълча. Ти ми пригласяш -
щом очите говорят, какво да добавя?

Щом с очите си сливаме
небето - синьото, лудото, всеобхватното -
и земята - зелено-кафява, притихнала -
какво можем да искаме повече?

Ако очите ти приспиват страховете ми,
а моите усмиряват стихиите в теб,
нима има думи, които
да нарисуват всичко това?

Недей, не се плаши от мълчанието
на нашата синьо-кафява вселена.
Да помълчим. Погледай в очите ми -
те знаят повече думи от мен.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Как посрещат Коледа по света

Милиони хора по света посрещат Рождество Христово. Желанието да се възпроизвежда раждането на Спасителя датира приблизително отпреди 2000 години. 


Според някои изследователи корените на този обичай се губят в най-дълбока древност. Първите, при това сравнително скромни доказателства за пресъздаването на Рождество Христово са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II век.

А първият, който се заел да възпроизведе на живо яслата за нуждите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век.


неделя, 2 декември 2012 г.

За красотата на жените - или Мис Свят през годините

Конкурсът "Мис Свят" е най-старият конкурс за красота в света. Основан е през 1951-ва година, във Великобритания, от Ерик Морли. Победителката прекарва следващата една година в пътувания по света, за да представлява организацията "Мис Свят", както и различни каузи. По традиция, по време на "царуването" си, носителката на титлата "Мис Свят" живее в Лондон.

В снимките по-долу можете да видите победителките в конкурса през годините досега. Как мислите - дали идеалът за женска красота се е изменил от 1951-ва година до днес?