Телевизии, радиа, вестници и списания, интернет - навсякъде ни заливат предложения, обещания, увещания, че можем и трябва да сме перфектни, успешни, на върха.
Заслепяват ни изкуствени усмивки, полюшват се фалшиви коси, изкуствени мигли премрежват поглед с неопределен (заради лещите) цвят, рекламират се неестествено слаби и деформирани в стремежа да са красиви тела... Отвсякъде се сипят съвети как да си направим перфектния грим / прическа / маникюр, как изглежда перфектно подредената маса, какви трябва да са взаимоотношенията в перфектната връзка, как всеки един от нас трябва да живее в перфектна хармония със себе си. А реалността е толкова различна...
И всичко започва съвсем в началото. С желанието на най-близките "нашето дете да е най-...." - без значение дали на мястото на точките ще сложат "умното" , "възпитаното" , "послушното" , "хубавото" , "чистото" (чувала съм и такива "пожелания")... Важното е да е НАЙ! В желанието си да наложат състезателният дух на детето си и да го подготвят за реалността, желаещите му доброто всъщност правят просто мечешка услуга. С времето се появяват болните амбиции, желанието винаги да е на първо място (често във всичко), неудовлетвореността от всичко постигнато, перфекционизма... Следват безсънни нощи и пропилени в търсене на несъществуващи грешки часове и дни...
Няма момиче, което да не си е мечтало за перфектната връзка, предложение за брак, сватба, семеен живот. Той трябва да е богат, красив, грижовен, джентълмен, силен психически, с богата душевност и страхотно чувство за хумор, любов към пътешествията, романтик... Схванахте идеята.
Срещат се - тя и той. На пръв поглед всичко е перфектно. Но, за да е стабилен финансово той, трябва да работи повече и да отсъства по-дълго. Тогава тя остава сама за по-дълго, нямат време за толкова романтика и любов, колкото имаше в мечтите й и в крайна сметка се разделят - защото нещо й липсва. Среща друг, който й го дава. На него му липсва нещо друго - отново не се вписва в предварително изготвения перфектен план за Нас. И така се лутаме, от една връзка на друга, търсейки Перфектната любов, пропускайки толкова възможности да сме щастливи....
Отчаяни от неуспехите на любовния фронт, се втурваме да "правим" кариера. Картинката е познатата - търсим перфектните условия. Заплащане, натовареност, атмосфера, колеги, постигнати резултати - всичко трябва да е "както трябва". Защото сме виждали / чели / чули, че така се прави. Че винаги трябва стремглаво да се катерим нагоре по стълбата на успеха, като междувременно поддържаме една чудесна връзка, съумяваме да запазим себе си като личност и да се развиваме. Че животът трябва да се развие по определен план. Всичко трябва да е перфектно.
А междувременно животът никого не чака. Във всичко има баланс - там се крие тайната на успеха в любовта, кариерата, живота въобще. Да бъдеш перфектен е хубава идея, до момента, в който се превърне във фикс-идея. И започнем да харчим луди пари за пластични операции, тренинги, курсове, абонаменти за списания - и не ни погълнат изкуствените усмивки на влюбените от рекламите на прахове за пране. До момента, в който, обсебени от идеята за перфектно тяло, не се озовем в болница с животозастрашаваща анорексия. До момента, в който се приберем сами в перфектния си апартамент с прекрасен изглед, след поредния успешен ден, плод на нечовешки усилия в преследване на успеха, отваряме бутилката перфектно вино за повода и вдигаме тост с огледалото, защото не сме успели да намерим време в перфектно подредения си график за перфектни приятели - просто защото няма такива.
Красотата на живота и уникалността му се крие именно в липсата на перфектност. В противен случай всички маргаритки щяха да бъдат еднакви, дърветата щяха да бъдат с еднаква височина и подредени по конец в правилни фигури, розите щяха да бъдат с най-перфектния ален цвят... Облаците щяха да бъдат напълно еднакви - според красивата, перфектна форма, в която ги рисуват всички деца - но тогава нямаше да имаме възможността да седим с часове и да наблюдаваме как се променят в разнообразни причудливи форми.
Леко преувеличено ....
ОтговорИзтриванеНяма нищо лошо човек да се развива и да търси нови възможности за "усъвършенстване" :) . Ако да се насладиш на живота, означава да си без цел и посока - ОК. Ако не беше стремежът за развитие и усъвършенстване, сигурно още щяхме да живеем без електричество, вода и да умираме на по 30 години ;)