сряда, 18 ноември 2015 г.

Името ми

Морско ми е името. Мамещо. Дълбинно.
В душата ми бушуват приливи и отливи,
остават стъпки по пясъка от всеки,
потопил се в морето ми. Изгубени...
А теб те е страх от морето.
Сърцето ми е пристан за смелите кораби,
пребродили синия безкрай на морето ми.
В името ми ехтят вълните и чайките,
процеждат се залези и небе, окъпано в звезди...
Раждат се изгреви от морето в името ми
и нови дни се разстилат над него.
Сирени примамват моряците, изгубени в мечтите си по чужди брегове.
А теб те е страх от морето в името ми...
И може би има защо...