Да обиколиш 201 държави без самолет- Лудост или Приключението на живота?
"Британският пътешественик Греъм Дейвид Хюйс постави световен рекорд със страстта си към пътуването. Той е посетил е 201 държави, като не е ползвал самолети или друг вид въздушен транспорт... По време на пътешествието си, което продължило 1426 дни, 33-годишният британец е пътувал с кораби, автобуси, таксита и дори пеша."
Да пътуваш и да "видиш свят" винаги е било мечта на голяма част от нас. Повечето чакат да се случи нещо, което да им позволи да я сбъднат - някой богат чичо да им завещае последните си няколко милиона, да спечелят от лотарията (по възможност, без да си правят труда да пускат фишове), да им паднат наготово (от самолет, например - и без да съществува вероятността това да са току-що "изпраните" пари на някой нарко-барон)...
Защо са толкова малко хората - и все чужденци - на които им омръзва да чакат и просто поемат по пътя? Дали причината е в това, че те имат скътани пари - "за черни дни" или просто "за всеки случай" - а ние се чудим какви чудеса от храброст да извършим, за да свържем двата края от заплата до заплата? Дали не е всъщност разликата в нагласата?
Дали те, чужденците, не осъзнават, че смисълът на пътуването "да видиш свят" е не да опиташ китайските специалитети от знайни и незнайни буболечки на скара, да се снимаш пред Статуята на Свободата или да изкачиш Айфеловата кула, а да "видиш" хората, да откриеш себе си сред тях? Та нали след срещата с другите човек преоткрива себе си - погледнал в техните души, видял се през техните очи? И, ако твоята реалност е препълнена от песимистично настроени хора, с накъсани от болка и терзания сърца и с очаквания за нещо сиво, как да видиш себе си като слънчев и оптимистично настроен човек, който търси, иска и може? Как да не си хванеш шапката и скъсаната раница и да не заминеш - пък било то и на село, да се откъснеш от ежедневието и да потърсиш своето Аз?
Аз заминавам.... а ти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар