Чували ли сте някой да изрича нещо подобно за вас? Вероятно - някоя от първите "любови", с които се криехте по кафенетата и се изпращахте в рамките на вечерния час. А след това? Някой от онези, с които мечтаехте за "след време"? Онези, с които споделяте дните и нощите си, радостите и тревогите си? Остава ли ви време да спрете и да се вгледате в човека до себе си? Да направите нещо, дребничко дори, с което да покажете какво чувствате? Или "Тя / Той си знае..."
Животът е кратък, а хората се променят, пресичат пътищата си с нашите и след това продължават напред. Нямаме време за губене... И, колкото и меркантилни да са станали всички, често не е нужно нещо материално, за да ги накара да се усмихнат. Усмихнете им се. Подарете целувка. Прегърнете ги. Не губите нищо - а можете да спечелите много: добро настроение, приятелство, любов... А те все още не се купуват.
Не е нужно да сте майстори на словото - нужно е само да обичате... ♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар